на сина ми,
който днес навършва 20 г.
Не порастнах достатъчно, а старея,
но отвътре съм още страхливо дете.
Бих избягала, без повода да живея,
оставила бих на вятъра да ме смете
с листата от пода на моето време...
до трохичка под хладно птиче краче.
Бих избягала от света, да ме вземе
на реката си мътна бих дала, момче!
Но те има и аз съм на себе си грижа-
да съм ти упора, но не смогвам сама.
Заради тебе по пътя още се движа
и искам безкрая да ти даря у дома.
Отдавна не казвам, когато заспиваш,
че приказки има, а че иамаме начала.
Усещам така, от детството си отиваш
и тръгваш с мъжете с вдигнатите чела.
Сега ти е време да съдиш страха ми.
Когато угасвам, ти прощавай тогава.
Аз все се коря сред нощи безсънни,
че нямам толкова много, че да остава.
Оскъдица трудна ме влачи към Лета.
Не искам да чуваш гласа й беззвучен.
В живота ми има доста мъгливи полета
и толкова много мечтано неслучено!
Но тебе ми даде животът в сини селения,
където е вечното мое случено щастие.
Деца сме със тебе, но от две поколения.
А за детството нужно е да порастваш.
20.10.2011 23:09
прегръщам те, мея , бъди щастлива
Да бъде здрав,да бъде весел,да посреща трудности с вдигната глава.Да топли,
майчино сърце с усмивка вечна.И никога,да не скланя глава пред хорското
предателство.Да ви е Честит деня, и наздраве.
благодаря за това! и за всичко:)
А майчинското щастие, знаеш, какво е!
Благодаря ти!
(А ти си с честни думи)
Опитвам се с думите честни, пък колкото успявам...