"И къде ще избягаш?!"

Любят се преспите.
Аз съм тяхно пристанище.
Само чайките кресват,
че при тях ще останеш.
Тази зима е грешна,
побеля от отричане.
Не снегът е безгрешие,
а това, че обичам.
В мен следите се губят,
а снежинки ги пишат.
После преспи се любят,
спрели сякаш да дишат.
На душата на зимата
пак за теб известявам.
Има те и си лавина.
А аз къде ще избягам?!

Пристанище за преспите, ваааай! Това е лавина+ и зима до гуша, т.е над мачтите.
{}

Стихотворението е старо, но като се нагледах на тази зима, право да си кажа, никакви метафори не са това, а си е метеорологична прогноза в аванс.:)