Прощавай ми обърнатите смисли,
прощавай ми прибързаните думи.
Така е многоцветно да те мисля,
че ставам лунатик по пълнолуние.

Пристигам до луната от перваза,
на чувствата по въжената стълба.
И мисля си, че всичко съм ти казала,
а съм натрупала кармични дългове.

Да можех да те измълча, да можех
по птичи с любовта да се разделям
и в полет птичето й разтревожено
да блъсна от гнездото на предела.

А все ти сричам врели-некипели
с резливи думи на езици непознати.
От мен излита любовта, расте ли
с едни такива недомислия крилати,

че даже ме е срам да си ги спомня.
Прощавай ми, че щастието е издайно.
Щом лумне в мен панически огромно,
не се побира в достолепие на тайна.

Прощавай сънищата с тебе пълни.
От тях са моите объркани понятия...
Виновна съм, любов ще ме погълне!
Но съм невинна, ако е с твоите обятия.
 
 

невинна

оневинена по-скоро:)

изумителна - толкова са нагъсто образите, дълбоко-високи, наситени, че човек трудно си поема дъх
такова твое стихотворение е като катерене на връх

Аз житейски и емоционално говорех. А за поезията.. ех, ако знаех какво е:)
Благодаря ти, че ми отделяш от времето си:)! А между другото, снощи писах едно "Изкачване до сняг". Има нещо съвпадателно, мисля:).

ха дано помъдрея
от високото слънце
в стиховете на Мея:)

Тоо.. толкова високо това слънце, че понякога изобщо не е слънчево в стиховете ми, аи от тях. Хубаво си ме римувала:). Приемам го като закачка... Мъдрост ли?! Ако глупостите, които върша са мъдри, нека е така:))).

Прощавай ми обърнатите смисли,
прощавай ми прибързаните думи.
Така е многоцветно да те мисля,
че ставам лунатик по пълнолуние.

АКО НЕ ТИ ПРОСТИ ТОЈ, НИЕ ОД БЛОГ.БГ ТИ ПРОСТУВАМЕ:)
УБАВ ДЕН

Мии.. все пак е нещо:).