Не съм се прояснявала до сняг
насред аршините на свободата.
Един отвързан кон измерва в бяг
пределите за тук и за оттатък.
Припявам в слънце, но на сън.
Сега не е за музика сезонът.
А свободата ме е дебнала отвън
и, ето, цял галоп коне ме гонят.
Избирам си най-дивите, напук,
раздиплени в очите на представа,
в която се събужда всеки звук
до другия, но в музиката не остава.
И трополи, и трополи, и трополи
в най-честните закани на сърцето.
С една снежинка хлад ще го боли,
жигосано с предишното отнето.
Не съм се прояснявала до сняг,
но времето за сняг заби копита
сред сладостния ми душевен бяг-
от нищо да не искам да опитам.
-----------------------------------------------------------------
Вместо "аршините на свободата" може да се чете "руините", но тогава смисълът се преобръща. Ако чуждицата дразни, да се знае, че съм я употребила и в жаргонния й контекст съвсем съзнателно. Също, "за тук и за оттатък" може да се чете като "от тук, та до оттатък" - пак има смислова разлика.
Не само пояснявам, но и за мнение моля:)
Благодаря!
Благодаря ти!
Та, благодаря за мнението, полезно ми е!