Прочетен: 1594 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 15.01.2012 01:30
на вътрешните и на житейските ми тирани
Предавам се, каквото и да значи,
на думи, на понятия, на страсти...
Опитвах се да не намеря начин
да се завърна за това израстване.
Но ме заставят вечните тирани
да не унивам - чак в съня ме дебнат
с очи на гладни яростни пирани
и глозгат всяка стъпчица поредна.
в прегръдките с отворените скоби,
отключили към свобода простора.
Тъй лесно е с прегръдките – подобие,
да се заселят в любовта ми хора.
Да тъпчат вярата ми в тях с ботуши
или да ровят в тайните ми скрити.
Понякога им идвам може би до гуша
с готовността да съм докрай открита
или забраните си, все излишни брони,
нечакано пред битките да свличам,
сама върху предателските хроники
да се подпиша "и предадена обичам".
Погаждам се с тираните, разбирам
дори и странната им многолика грижа
да нямам миг покой, и да не спирам.
И към небето бавно да се движа.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:BRslSFW9jIsJ:sotirof.dir.bg/sedem.htm+%D0%B0%D0%B1%D1%81%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%82%D0%BD%D0%B8+%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8+%D0%BA%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B0&cd=36&hl=bg&ct=clnk&gl=bg
Така всяка ситуация, минаваща за неприятна, ще се превърне във възможност за създаване на нещо ново и красиво и всеки, считан за мъчител или тиранин, ще се превърне във ваш учител. Реалността е въпрос на интерпретация. И ако вие предпочетете да интерпретирате реалността по този начин, ще имате около себе си много учители и много възможности за развитие.
Винаги, когато се сблъскате с тиранин, мъчител, учител, приятел или враг (по същество между тях няма разлика), напомнете си: „Този момент е такъв, какъвто трябва да бъде." Каквито и взаимоотношения да сте създали през живота си, те са тъкмо взаимоотношенията, които са ви нужни за живота в този момент. Зад всички събития има скрит смисъл и този скрит смисъл служи на вашата еволюция.
Как се поражда гордостта? Зависи от какъв ъгъл разглеждаш проблема, но можеш да приемеш, че това е една зараза, един бацил, подобно на херпеса, който се прихваща още от децата . Условно казано.
Исторически кат някакво интерпретиране, за да се установи евентуално някакви разлики и защо са такива?
Общо взето, системите с които аз съм се запознал, които третират самомнението и гордостта включват два основни начина за борба с гордостта...Единият е с пряк учител...В православието този учител се нарича старец, а ученика послушник...При другите системи, въпреки, че обучението е подобно, названието и практиките са различни...И другото, ако пък сам тръгнеш да се лекуваш от този грях, то отново ще ти е нужен "помощник" и колкото по зъл и неприятен е той, толкова по-успешно ще е лечението...Това са така наречените тирани в нашия живот, нелицеприятните ни хора, лошите хора...Отношенията ни с тях са определящи и за самомнението ни и гордостта ни...А без учител и препятствия, стоейки си пред компютъра и телевизора, мърморейки си и въздишаки, няма как да се лишим от гордостта ни
Дали това не е най-трудния за изкупуване грях?
Да.
Защото аз си мисля, че дори и вярващ на един човек може да си му харесва да си е горд и никога да не пожелае да го премахне или изкорени...нещоо такова,си мисля.
Да, така е...всеки има право да си живее живота...Ще си мисли как около него пърхат ангели, че само той заслужава Божията милост и помощ, а останалите, лошите хора да ходят в ада. Е, може и великодушно да реши, че и приятелите му заслужават местенце до него в рая, за което ще са му задължени
http://poligon.evroweb.com/viewtopic.php?f=23&t=127
http://occult-bg.com/index.php?topic=313.0
И отговорът, който търсех, също.
Щом откриваш и отговор за себе си, съвсем се радвам!
Докато и аз самата го търся..
на глас.
И без това рядко ги получавам и двете:)
Та оценявам...
