Чете се тъй лесно,
от първолаче.
Прилича на песен,
а плаче,
когато се спъва
или спори с небето.
Пенлива е. Съвест!
А дава „заето”
на всички въпроси.
Филизи подрязва.
С рокля износена
пристига на празник.
За всичко нехае
по детски възможна.
Държи да я знаят,
и семпла, и сложна.
Доволна от всичко,
а вечно мърмори.
Пътува, по сричка,
нагоре, нагоре...
Света си завърта
на шеметни кванти.
Живот и за мъртвите,
за самотните – анти,
Доволно се смее,
без раждане жива.
Без всички живее,
но на всички отива.

 

тя отива на всички ;о)

за любовта! :)

Хареса ми поетичната ти дефиниция за Нея:)

И добре, че е така!

Ами как иначе?!:)

Простички са нещата, когато са любов. Мръднем ли и на милиметър от центъра й, става сложни. А то.. нали всичко се променя..:)