Най-вероятно ти се струва,
че още си и млад, и жив.
Животът адски се преструва
на сигурен и на щастлив.
Прекупил те е многократно,
за да си дава „втори шанс”,
да ти внуши, че наобратно
въртиш се в смахнат транс.
Че не разбираш от детайли,
че цял светът ти се върти,
че вехтия ти скапан стайлинг
за ден, за два ще изтътрпи,
но после по последна мода
добре е да си спретнеш вид.
Да заприличаш на свободен
да сте си като „чифт” и квит.
Понеже вехт не му приличаш,
клейми те на житейски хал.
Уроците му как да го обичаш,
са в стил „щом имал си, си дал”
любов, пари и прошки. Всичко!
Первезен влюбен, ти мъсти -
все връзва те да се боричкаш,
преди до смърт да ти прости
за собствените си забежки...
А ти си вярвай, че си млад
и жив, и силен, и без грешки.
Живот, а те просмуква хлад.
И искаш ли, задавай си въпроси.
ако ли не, залъгвай се безспир.
По послушание живот се проси.
По дързост стига до всемир.

 

Стайлинг, мани, мани!
Всемирът не прощава някои прически.
{}

Особено някои:).
Стил да има, пък ако ще и калпав да е:).

Животът адски се преструва
на сигурен и на щастлив...

обаче има и друга страна - с подражание понякога се получава, при завидно постоянство, току виж както се преструва - ей го на
сигурен, дори щастлив

Да ти кажа, май и аз стигам до този извод, не от хубаво, разбира се, но самият факт, че ти го изразяваш ясно, като програма, означава, че това е начинът!:)