Когато тръгва, за да я спасява
е с ризата си за любовни рани.
И нищо не желае да й обяснява,
щом и с мълчанието си я храни.

Приема болката й несравнима
в душата си от стъпки все накриво.
Не мисли телом колко ще я има.
Той знае, тя ще му плете коприва.

И по-добре, че мръсните чорапи
пере си сам и сам вините глади.
Когато тръгва, няма да натрапи
ръцете си като изгарящи я клади.

Понеже смогва да спасява всичко,
което тя, бог знае, как му носи,
оставя я да се обича и самичка,
да стане укротител на въпроси.

Пристига най-накрая, щом у Нея
страстта, отровната, се уталожи.
Поднася й любов, да се живеят…
И точка, та Началото да сложи.
 
 

Възхищавам ти се. Знам с каква лекота пишеш за сложните неща.
Талантливка такавата!

А сега, де! Какво да ти кажа след такива думи?!:) Обикновено ме сритват по кокалчетата и не съм се научила да смилам друга емоция. Направо се почувствах виновна, че ме възхищаваш;))).
А иначе така е, за някои тежки емоции, и от тях, пиша по-леко:)
Ама рак, какво да го правиш:). Всеее наопаки са му нещата:).

Прекрасно е.. :)

Радвам се, че ти харесва!:)
Прекрасен празник днес! Цветен и ведър!

Отвъд точката е ИМПЕРИЛ
(живот със смисъл на един сладолед)
......
Браво!

То и преди точката може да е такъв:).
Надявала съм се (в стихотворението поне) за ново начало, но...
реалността често е друга.
Хубаво, че ми напомни за империла. Често не си даваме сметка нито кога и колко го създаваме, нито как и кога и колко го поглъщаме.

Четох това стихотворение много пъти!
Изключително много много ми хареса!
Докосна собствените ми мисли!
Благодаря ти и хубави великденски празници!
Ели

Радвам се, че така ти харесва!
Не измисляме света, само го пресъздаваме всеки път отново. И затова е така разпознаваемо всичко. Като дежа вю...
Светъл Великден и за теб!

и Реката също!

Благодаря...
и за двете!:)
...

..няма да ми омръзне!Всички стихове ти харесвам,но този ми е в "избрано"!Напълно присъединена единодушно съм към възхищението на Уфффи!
Поздрав,Мей!

Много си мила, Инди..! Отстрани стихотворението се вижда може би по-добре и дано е така, както казваш, понеже това е едно от онези неща, които сами се написват. Аз даже нямах идея какво точно пиша, нито думи, нито план някакъв в главата. Само това за ризите ми се беше забило в главата и останалото е следствие:).