Реката се прибира уморена
в разломите на своето корито.
Неделя е и ден след сътворение
когато всичко чуждо е изтрито.

Смиряват се небесните квадриги
в издъхнала по камъните пяна.
Безумна вяра сваля плащ и диги
в очите на безмълвно покаяние.

Прибира се реката. Стръв за риби
по вените й пуща свят разлюбен.
Изгубват се небесните квадриги
към рай, призван да е изгубен.