Почти е тихо, смогвам за вечерня
А простоватите й форми се разливат
по най-молитвеното бяло. Или черно.
Добре дошъл! А всички си отиват...

Такъв е краят ми, недонасмогнат.
Като живяното, сглобявано на части.
Не искам сили даром да помогнат!
Добре си дишам в тяхното безвластие.

Добре не дишам в липсата на обич.
Почти амфибия съм в липсата й вече!
Вечерня е и трие сивия следобед.
А аз изпивам сетно виното от вечер.

 

,,...трие сивия следобед.,, Много подходяща метафора! Поздрави!

на мен кой знае защо виолетово ми прозвуча - като пролетен здрач

(и това с намигване - луна и луда имат само буква разлика;)

И се укорявам, че не съм надниквала отдавна...
Поетичният ти свят е много богат!
Поздрави!

Браво!

Поздрав и благодаря!:)

Луната е луда;))
И обратното...
Виолетовото ми е любим цвят, а и вярно си го видяла, молитвено!

Благодаря ти, aqualia !
Има време да ти омръзна даже:). И без това пиша много, чак се упреквам - че публикувам толкова, то, другото не пречи като упражнение.:)

Хем се радвам на твоето категорично "Браво!", хем знам, че знаеш защо ме стяга шапката, та да пиша тия дни и не знам какво да кажа...

Вечерня е и трие сивия следобед.
А аз изпивам сетно виното от вечер.
Лек и усмихнат ден ти желая..

Добре не дишам в липсата на обич.
Почти амфибия съм в липсата й вече!
--------------------------------------
многу љубов има тука:))

Рдавам се, че ти харесва!
Приятна вечер!:)

По принцип е хубаво да има любов и тук, и навсякъде:).