Животът си е мой, разбира се…
Какво ще правя с него не е ясно.
Понякога не ща да се прибирам -
в гарсониерата му ми е тясно.

Бележчиците си намирам скрити
по иначе изпразнени джобове.
Накъсвам ги с отчаян бавен ритъм.
Не съм изпълнила дългът съдбовен.

В преливане от пустото до празно
безсмислено е все да се завръщам.
Заразно е от празнота, заразно е!
Забравих как изобщо да прегръщам.

Забравих как се вие пълнолунно.
Луната ми от изпохапано щърбее.
Щурче едно на сърчицето струнно
припява ми, че всяко жито зрее.

Но моето е кухо и си няма зърно.
На класове, на вид, порасна само.
След нивата безплодна ли ще свърна
към Оня свят със Божието рамо?

Ако и там не щат такива … нищи,
не знам къде и как ще се пътува...
Вселена е, все някъде е Нищото.
И всяка нощ за мене сигурно будува.
 

 
 

а Нещото, наречено Поезия.

Висока и най-вече оптимистична оценка!
Поне един изпълнен житен клас да имам...
Благодаря!

"- Но най обичам да правя Нищо – каза мечо Пух.
- Как го правиш Нищото?
- Ами когато някой ти викне „Какво ще правиш „Кристофър Робин?” и ти отговориш „О, нищо” и тогава отиваш и го правиш. То значи да се скиташ, да се вслушваш във всичко, което не можеш да чуеш, и за нищо да не те е грижа"
.......
Странни създания са хората.Осакатяват сами "ръцете" си само(и Само) да не докоснат протегнатата Божия. И си въобразяват, че са "класни пичове".И това ги прави щастливи.

Е, значи е успокоение, по тази логика, че мен ме прави нещастна:).

моите уважения, но не го е казал Мечо Пух, а Алън Александър Милн! ;)

Това Нищо е нещо, на което си дала грешно име, аха!

Но пък каква поезия само!

Не било АнтиНещо, казват и аз няма да споря. Сигурно това Нищо е моето Нещо:).
Знам ли...

ти е хубаво нищото! Изобщо цялата ти страничка неусетно и свойски ми се любвеобви! :)