Воювам ли, воювам ли? Воювам
с най-истинските трели на сърцето.
В мига, преди да се сбогувам,
нагарча ми животът по небцето.
Изплювам го. Душената ми дъвка
е време да изхвърля на боклука.
Не ми е царско, нито лъвско е…
Отчаяно е да си тръгна и от тука,
но все е нещо, стъпка прозорлива,
че този свят дели се на фрагменти.
Когато вятърът в покоя си отива,
замита най-красивите моменти
с опашката на недоказана лисица.
Без мълнии душата да почистя -
оставям си единствена искрица,
за да ми бъде път, любов и истина.
Воювам ли? Безжалостно пестя се,
но и примамката Живот не струва,
и нейните лъжи са толкова възкъси,
че е дошъл часът да се сбогувам.
с възторжените му лъжливи квоти.
Пътечката му здрачна ме изпраща
по кръвоносен съд подир животите,
заради които дращя, дращя, дращя!
Воювам ли? Съвсем не е присъщо
на изнурената ми блага доверчивост.
Удържам се да съм покорно същата,
но все се будя от солено и горчиво-
и да поискам да повярвам в нещо,
не ми се случва, Някой го разголва.
Войната между вятъра и свещите
не е по чест. Въпрос е на измолване.