"Станиното лице, мамо, на лимон мирише.
               На лимон мирише, мамо, и на жълта дюля.”
                                                                 нар. песен

Мирише ми на светлина, мирише,
когато в мене тъкмо се стъмнява.
Приготвят чай за любовта ми свише
от тичинки жасмин и от тинтява.
От цветове лимонени, от грешки.
Ах, как ухаят грешките свенливо!
Събличат си вините бели дрешките,
а светлината ги обича търпеливо,
облегната на възгласи безгласни.
И само с пръсти на слепец вибрира
по кожата ми – дюлева и сластна.
Все слепешката трябва да избирам
най-важните пътеки, хора, знаци…
Мирише ми на светлина, мирише
през порите на мънички акации.
И аз не смогвам да й се надишам.

 

че хубаво ухае

на лЕмон и дюлА

:) чудно, Мей

Веднъж и аз да съм светла!:)
А тези акации наистина съществуват, акации- бебета, но толкова уханни, че, минавайки покрай тях, не можех да не ги забележа първо по мириса, а после по вида им невинен. Те са причината да напиша това.

първата седмица на май само акации и кестени не са прегорели

хареса ми, че си открила как ухае светлината:)

Все слепешката трябва да избирам
най-важните пътеки, хора, знаци…
----------
no other way

Като парфюм:)

А би следвало да има.
Иначе просто не е честно...

Някои грешки миришат приятно, а някои правилни(ци) - противно.
;)

Ама много си права!:)
Не понасям протв-нически ухания, но тези на акациите ми бяха свойски.
Надявам се, скоро да ги снимам тези същества и да ги приложа тук.