Когато питам, не за думите говоря.
Не дращя по свенливите им кожи.
Мастилото им бързам да разтворя
в мълчание, което да тревожи.

Изпрашам го по сенките на птици
въпросите до корен да завръща.
В безкрайните им черни броеници
изчезвам, за да бъда същата.

Когато питам, нямам думи точни
и отговорът свършва в своя ритъм,
преди изобщо гласно да започне…
И, всъщност, нищичко не питам.
 

:)

Благодаря!:)

Понякога въпросът съдържа отговора, ама не е интересно.;)
"Мълчание, което да тревожи" - мда, доста материал за размисъл.
Брависсима Мея!

Що ли питам като ще ми отговорят?!;)))