Приготвям си и думи за из път,
и стонове, а дългото мълчание
се среща с острата камилска гръд
на сетната врата на отчаянието.
Не съм си праг, но и не съм рефрен
от песничка за вяло преповтаряне.
Сърцето ми е с цвят на цъфнал крем.
Аристократично, но е от изгаряне
такова бледо. То така се овъгли...
И болка струпа мъничка купчѝна
от зимни тягостни и лепкави мъгли.
Сърцето ми, признавам си, почина.
И днес се водя за ръката си сама,
и нямам грижа накъде, и по причина
каква съм празнота, какво е "у дома".
Сърцето ми, признавам си, почина.
А думите ми, цял трънлив вързоп,
ще стигнат с нещо пак да се заслужа.
От днес ще чакам не вселенски стоп,
след който някак някъде си нужен.
Ще чакам друг транспорт, неподатлив
на корени, на дълг, а и на въпроси.
Животът се оказа твърде инатлив
и, ето го, примамва ме да се изпрося.
Но аз вървя като изгубен пилигрим,
макар да са ми чужди пътища такива.
Животът, в който вярвам, е незрим,
а този се оказа, че съвсем не ми отива.
Но и на него аз не му стоя добре...
Несъвместимост, не по зла причина!
Живот е и Отвъд едва ли ще умре.
Ала сърцето ми, признавам си, почина.
 

 

Аристократ е! Но е от изгаряне
такова бледо...

представих си го този крем/н още вчера

а този не е блед, но е моя снимка

http://3.bp.blogspot.com/-Gp8c1Oq0wDE/ThmXURMWwpI/AAAAAAAAAg4/h3K4s76hDEg/s1600/DSC04698.JPG



Разтърсваща с този премерен тон на признанието - сърцето ми, признавам си, почина.


като телеграма:(

Нещо такова имах предвид:
http://gallery.cvetq.info/displayimage.php?album=170&pos=10
даже по-бледо, но не открих снимка такава.
А този крем, който ми изпращаш, е чудесен! Както го наричаше баба ми "хурка" - останал ми е един корен още от нея.
И си много точна с това, че е като телеграма рефрена!
Май точно това исках... и така да (го) кажа:)
Тъжничко, но го чети и така.."давам почивка на сърцето си":))

сърцето ми замина на почивка (;)

Има нужда понякога.

Хурка - не бях чувала, че така му викат. Като саморасли са в единия двор, също като лалетата, които току поникват без да си ги сял...

И аз не знам зашо хурка, има далечен намек във формата...
Красиви са тези, оранжевите. А белите изгубихме..:(Толкова уханни бяха!

хубаво е!

Благодаря ти!