Казаното – казано. И боли, и гали…
Кладенчово ехо хладно ме поглъща
в непрогледни и обърнати превали,
за да не успявам тайно да се връщам.

А хамакът им в прегръдката си вече
ме отнася  със приспивната си люлка.
Толкова ли да тежи у мен изреченото?!
Толкова ли няма думички – светулки?!

Черният овен, изплувал с абаноса,
в тъмнината недоволно  ме приканва
да се подпиша с избледнели носовки,
за да остана спомен, ничия, измамна.

Като че светът до звук се сгромоляса.
Бял овен с безмълвни думи отпътува
към недосегаемия си слънчев блясък.
Моят свят без тебе тук не съществува.

Казаното – казано. В думите изтече.
И като камък цопна по водата здрачна.
Имам само думи за молитвата си вечер.
Думите ми подир тебе са прозрачни…

Думите ми подир тебе са бездомни…
Тихичко ги ромоля в подпочвен шепот.
А превалите ми кладенчови помнят
сетния ми влюбен в светлината екот.

 

и тези овни между световете - чета го като неслучайно стихотворение

Казаното – казано. В думите изтече.
Като камък цопна във водата здрачна.
Имам само думи за молитвата си вечер.
Думите ми подир тебе са прозрачни..

(думите за молитва не са ли светулки?)

И на мен не ми беше случайно стихотворение, но заради носовките и 24-ти май, но сега, като гледам, има и други неслучайности. Имам едно "Спасовден" и едва ли ще напиша второ, но не е случайно броденето между световете в деня, в който Вратата е отворена все още и се затваря. Едни се възнасят, други не.. Може би това исках да кажа ин е сложих себе си при възнесените:).
Ако бях по-религиозна или немисловно вярваща, щях да кажа, чет очно думите за молитва са светулки, но аз винаги задавам въпроси и никоя религия не им издържа:). Че и вяра.
Но може би са... Обаче, дори и когато молитвата е само благодарност, пак е отчаяние, сигурна съм. Човешката природа носи в себе си тази обреченост.
Между другото, онзи ден видях една светулка, може би затова така го написах.. Преди години летяха на рояци.
А стихотворението ти във ветника е мноого хубаво! Закопчано, разкопчано, ше разгадавам в не един прочит:)!

Аха, закопчaно-разкопчано - досещам се!... син колизеум от дупчици ;)
Пратих на един вестник преди месец две-три стихотворения.

ми хареса, Мей! А и е в унисон с настроението ми...

Има трески за дялане, но и аз по настроение го публикувах... Не се съобразих даже с Празника светъл. Но всеки с житието си и с опитността си, която Бог му изпраща.
Това съм усетила, това съм написала.
Радвам се, че си го разбрал и приел!