Постинг
03.06.2012 20:08 -
Самота
Автор: meiia
Категория: Изкуство
Прочетен: 810 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 28.07.2013 13:55
Прочетен: 810 Коментари: 2 Гласове:
9
Последна промяна: 28.07.2013 13:55
Самотата е с корен в небето и ходи на длани
с неумела усмивка на болен цирков артист.
Къта в джоба си скъсан две милувки от лани
и през нощите глухи зове ги мисловно на бис.
После скрива лицето си в грим невъзможен.
Все така се гримира, крещящо - да не крещи
все с онези мълчания, вписани в старите кожи
на бивши любови, на толкова бивши мечти.
Припознава се в себе си, погледът - муден,
наблюдава как се изплъзва живот от ръцете.
Отминава се тихо. А образът, в душата й буден,
трие минало и изпразва, и изпразва сърцето.
удивително добре започва, но в края ми идва малко объркващо... :)
цитирайЕдва ли е от липса на думи... Все ще се намерят някакви, ако не едни - други.
По-скоро е неизяснено чувство. Вътрешната самота, която познавам, едва ли съвсем се покрива с буквалната, та оттам може би
сдъвках пепрудите накрая:)
Като си изясня емоциите, ще се върна да го поправя. Тогава и думите сами ще ме намерят.
Благодаря ти!:)
цитирайПо-скоро е неизяснено чувство. Вътрешната самота, която познавам, едва ли съвсем се покрива с буквалната, та оттам може би
сдъвках пепрудите накрая:)
Като си изясня емоциите, ще се върна да го поправя. Тогава и думите сами ще ме намерят.
Благодаря ти!:)
Търсене
Блогрол