Възможен си в далечното ми плаване,
дори в последната му капка можеш
на любовта да върнеш блясъка и славата,
и другите й празнични, и божи кожи.

На сън пристигам в теб, но не е среща
и по вълните с поглед все те пиша
с мастилото от морско слънчево горещо.
А ти изчезваш все по- краткостишен.

Приличен си на чудо, недоказан още,
не знам дали не си мираж от сън и суша.
От палубите на бездънните си нощи
за тебе песни от твоите сирени слушам.