Такава жега! Напечено отвсякъде.

Отлагам ли го, ще ме гръмне в упор.
И аз ще трябва да се изненадам…
Или да гледам влюбено, но укорно:
„Какъв си ти, дощъл да ме разпадаш?!”.
„Каква съм аз?” е твърде късно дело -
остана само да изплащам съвестта си.
Накриво, знам, браздата съм поела,
но като вол си тегля ралото, ора си
през кърищата, та задрах небето.
Не текна дъжд, ни манна, а въпроси.
Изсипаха се като жаби над полето
Такива истини навярно си изпросих.
Жестоко се оказа да живееш притча.
И грозно - за да проличиш красиво,
когато над браздите горестта припича
и черната земя се изсушава в сиво.
Почти отвъдна жега. И краде от юли.
Отлагам ли се, няма да се срещна
в подобна мараня. Животът–черно муле,
ме мъкне още на гърба си, смешна,

 

все се люлея, само че върху камила. Ех, Египет ...

( ако вече съм ти я пращала, прости на късопаметната;)

http://www.youtube.com/watch?v=IM4f6CkUMjU

Желая ти много здраве, Мея, да удържаш, да устояваш и да светиш все така нежно и искрено:)