И откъде да знам защо съм смела?!
По правило съм слаба и страхлива
и само дума вярата ми би помела,
и само сричка мрачна би ме доубила.

Повярвай ми, тъй честичко се влача
в стърнищата на своите предели
от срам, че нищо смислено не знача
и че красивото очите ми не са видели

все в мен на страж (пак с този корен –
„страхливост” значи в лексиката моя).
Пред толкова измислици съборени
предавам знамената си, пленени в боя

между душата, тялото и правилата
или в играта с моя страх, на жмичка.
Несретна, дърпам на смъртта полата-
объркано дете, оставя ме самичка

да се науча да не падам до падения,
да се завърна пред забавени падежи,
да не измислям свят в стихотворения,
а да се втурна в земните градежи!

Но не успявам. Страх на сън ме гони.
А смелостта ми с теб е друго нещо…
Тя, любовта, ми даде слънчеви пагони
и оттогава в мен е смело, и горещо.

И затова прелитам между двата края:
от страх безкрил до дръзките видения,
в които ти си ангелско перо от рая...
Перото ми за писане на откровения.

 

Вчера влязох в темата и прочетох стихотворението ти. Да ти е честита наградата! Много се радвам за теб!

Вярно е, че любовта е виновна...Онази, дето дава слънчевите пагони, безумния кураж, крилете за полети. Перата. Най-хубавите стихове са нейните:) Смела и гореща!

Наградили са любовта значи:)). Тя е виновна и още как е виновна!:))
Благодаря ти!
В случая и аз си харесвам стихотворението по мои си причини, та външното приемане само може да ме радва двойно заради синхронността и излъчването на сходни енергии.
Като ме знаеш колко често си позволявам да летя, дърпана от кахъри... ехей, едно светло стихотворение си е постижение:))
Смела съм аз..:( По-скоро безразсъдна понякога:).

И пъзла едновременно)))) Заради пъзелите между двата края ще е.
{} {} {}

Най-вероятно затова съм пъзла:)) Как не съм се сетила!
Все пъзели подреждам щото...

Благодаря ти.

Аз благодаря!