Не си ме питал – аз не ти отвръщам:
стените са си тук, но сенките пресичам,
избягали от ограничението „къща”,
за да крещят на нищото, че те обичам.

И после, нямо, нищото да се стаява
по шепите ми с вечер за бездомни
Не си ме питал - няма да ти отговарям.
Мълчанието пука камъни и стомни.

Ще ги открие някой подир моя спомен,
ще се превърнат в шедро настояще.
Кога си бил в живота си бездомен,
че си убил божественото си изящество?!

Сега си друго. Сочиш в странни сфери.
Вървиш по пътища превъплътени...
Преди самия тебе в тях съм те намерила.
Но е безкрайно рано да откриеш мене.