Не може да е същото!
Безумни стари дрехи,
в развалината-къща,
с посмачкани доспехи…

Направо съм си смешна
в житейската си поза!
Поостаряла грешница
в недоизгряла роза.

Едни такива никакви,
там-та-ма-нят с копита.
Oрисници се свикват,
след време да се спитат

съдбата ми съдба ли е
или е списък с щрихи.
И вещици се колебаят
за мен самата сприхаво.

Но няма смисъл вече…
Изтъркулй се чистото
по залез в скут на вечер.
Направо не е истина!