Как бавно, бавно ме прогони
с учтивия си търпелив финес,
преди да си пребоядисам коня
и да сменя сърцето си с адрес
на скучна улица с фенер безлик,
тимпани вместо с многогласни
красиви птици. Чик-чирик-чирик.. 
И без да има нощи сластни.
Бездомна уличка с дълбока кал.
И аз случайно да те подминавам.
А ти дори това не си разбрал…
Тънее всичко, дето все ти давам
излишно и различно от страстта,
самотно като капка в океана.
Раста, Самотнико, след теб раста.
От истинска вълна останах пяна.