Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2012 13:29 - Урок
Автор: meiia Категория: Изкуство   
Прочетен: 1531 Коментари: 4 Гласове:
8



Преподавам се на Живота си всеки ден.
Труден урок съм и никой не ще да ме учи.
Късат листите, цели изписани с мен…
Литват голи на вятъра, скимтящ като куче.

С предистория скъсана в кратък шантаж.
Аз сама съм виновна, какво да се цупя?!
Нямам никакъв смисъл и ни миг-авантаж.
Нямам даже с какво от света да се купя.

На корици съм видима, на любови - не съм.
Преподавам живота си и на клетки лениви.
А те ми отвръщат сънливо, че всичко е сън.
И защо да ги будя?! Те така са щастливи!
 




Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ufff - Сигурна съм, че ти бях написала к...
03.09.2012 01:01
Сигурна съм, че ти бях написала коментар. Странно, къде ли е изчезнал!?

Но, от друга страна, хубавото стихотворение често няма нужда от коментар. То си е казало всичко.
цитирай
2. meiia - до ufff
03.09.2012 19:01
Нямаше отзив, Нещо го е глътнало:)
Е, просто си приказвам лениво как нямам намерение да се променям току-така..:)
цитирай
3. martiniki - небесносин урок
06.09.2012 08:48
със специалното участие на Самоирония;)
цитирай
4. meiia - до martiniki
06.09.2012 14:18
Ооо, самоиронията е задължителна!
Другото може да не го умеем, живеенето имам предвид, но да се надсмеем над себе си е солта, пипера, лютият пипер в манджата, пък дори тя да не съществува реално:).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: meiia
Категория: Изкуство
Прочетен: 989247
Постинги: 573
Коментари: 2119
Гласове: 8226
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031