Постинг
31.08.2012 13:29 -
Урок
Преподавам се на Живота си всеки ден.
Труден урок съм и никой не ще да ме учи.
Късат листите, цели изписани с мен…
Литват голи на вятъра, скимтящ като куче.
С предистория скъсана в кратък шантаж.
Аз сама съм виновна, какво да се цупя?!
Нямам никакъв смисъл и ни миг-авантаж.
Нямам даже с какво от света да се купя.
На корици съм видима, на любови - не съм.
Преподавам живота си и на клетки лениви.
А те ми отвръщат сънливо, че всичко е сън.
И защо да ги будя?! Те така са щастливи!
Сигурна съм, че ти бях написала коментар. Странно, къде ли е изчезнал!?
Но, от друга страна, хубавото стихотворение често няма нужда от коментар. То си е казало всичко.
цитирайНо, от друга страна, хубавото стихотворение често няма нужда от коментар. То си е казало всичко.
Нямаше отзив, Нещо го е глътнало:)
Е, просто си приказвам лениво как нямам намерение да се променям току-така..:)
цитирайЕ, просто си приказвам лениво как нямам намерение да се променям току-така..:)
със специалното участие на Самоирония;)
цитирайОоо, самоиронията е задължителна!
Другото може да не го умеем, живеенето имам предвид, но да се надсмеем над себе си е солта, пипера, лютият пипер в манджата, пък дори тя да не съществува реално:).
цитирайДругото може да не го умеем, живеенето имам предвид, но да се надсмеем над себе си е солта, пипера, лютият пипер в манджата, пък дори тя да не съществува реално:).
Търсене
Блогрол