Как се приспива камбана, когато
вятърът няма лице и се скрива,
вее разпятия, възкресили лятото
в петолиния  празни. И си отива

Блъска по слънцето с вироглавие
и дрънчи по дайрето на жегата.
Как се приспива вярно заглавие,
щом от смисли е трудно и тегаво.

Как се погалва камбана тревожна,
как се преселват думи в небцето й.
Тежък език прогласява безбожност
и я изписва на вятъра по лицето

в новата кожа на звън за римуване
с този в сърцето, падащ навътре.
Как се приспива сърце, да зимува,
ако още не са го отнесли мътните,

ако още е равно на Бог и обича.
Как се приспива камбана в гърдите
даже звънът й да е толкова ничий,
че със звуци любовта да занити

върху болния гръб на надеждата,
върху шлема на рицар ветреещ.
Как на лобно място любов се отвежда.
Бавно се учиш тишината да пееш.

 

 

 

 

"Как се погалва камбана тревожна,
Как се преселват думи в небцето й.
Тежък език прогласява безбожност
и я изписва на вятъра по лицето"

Поздравления!

Приятно и полезноо е да видя написаното през твоя поглед!
Аз самата се обърках в образи и едва ли имам точна преценка за това кое е хубаво и кое не толкова.

Но понякога е по-добре да не се коментира. Особено, когато творбата е много силна и те оставя безмълвен... Когато те кара да я четеш отново и отново, намирайки всеки път по нещо ново. В толкова много красноречиви образи.

Искрените ми поздравления!

Но аз се радвам, че си коментирала!:)
Иначе нямаше да съм сигурна, че съм красноречива, а щях да се имам за объркана, каквато често се чувствам.

Целувки
Соня

Благодаря, Фрейя!
Де и животът ми да беше талантлив, ама..!