Прочетен: 2482 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 28.09.2012 13:48
от гърлената чакра надолу и после към върха
"Как самотата, крехка като скреж,
на гърлото ми всяка сутрин сяда."
Р. Даскалова
Преглъщам думите на неузряла нощ.
трънакът й по гърлото ми се търкаля.
Съдира мекотата с кадифената й площ,
чак по-надолу самотата ми се изговаря.
В сърцето спира, вихри с парещ вой
недоживени или непоискани картини.
И после, след каскадата на резкия завой,
открива любовта, но в миг ще я отмине.
И пръсва възелът на горделива стръв.
Пулсиращо прилича нежността на грива
завихрена в посока, след която пръв
обичащият (истински) мълчи и си отива
нагоре, подир корена, да се стреми
към притока на светлина, като корона.
Духът и тялото се срещат тихо за реми,
подклаждайки покой в съня на трона.
И после всичко за секунда е в захлас.
И после няма самота, и думи просто няма.
И най-накрая съм си неизменно само аз.
И много малка съм, и неописуемо голяма.
Потъвам в джунглата - безсмислие крепи
изригнатото в мен с възтънички лиани.
И точно там отчайващо си ти, си ти, си ти …
Отвъд безкрайното ми женско колебание.
И после пак нагоре по обратния си път
по десет стъпъла прескача любовта ми.
Трънливи стъпки в мене няма да я спрат.
Венецът й е многогласен купол на света ми.
сериозно - болезнено чак физически се усещат думите
( И пръсва възелът на горделива стръв...!)
но нали сме словесници, оттам да почнем, пък и Радост ми подсказа това със стиховете си. Все пак, не е истинско упражнение, а само едно стихотворение:).
незакривани дори от тръни.
И труден, труден е върхът,
когато от основа призоват ни...
Но нека силата крилата да крепи.
Имаш ли любов за десет ти :)
"Устоите в короната зоват" - да!
26.10.2012 22:14
26.10.2012 22:21
28.10.2012 00:15
29.10.2012 23:02