Постинг
09.10.2012 19:30 -
Затворът на моя ум
Затворен е от стъклени витражи,
чуплив, чуплив, чуплив…
в преследването на миражи,
в куража да си жив.
Звънти по стъклописаното клонка,
заблъскана от вятър в дъжд.
Отвътре готвят за душата комка
Отвънка иде, иде онзи мъж-
да пръсне цветове в калейдоскопа
на взрените ми в тъмното очи.
Наистина ли любовта похлопа,
или е дъх на слънчеви лъчи?!
И катедрала, или пък килия,
затворът мой ми е единствен дом.
И чашата, която ще изпия
пред тихото на празния амвон.
И отбелязаните дни с чертички…
С една пресечна – дните ми накуп,
в които губех всичко, а и всички
заради изпуснат в бързината клуп
от избори, тъй верни на сърцето,
че са неверни на живота-сън.
За миг светът е нощна канцонета,
а после дълго е камбанен звън,
вглъбен в небето да дълбае
безкрайността за своя правота.
Умът ми нищо, нищичко не знае
или узнава само празнота.
Витражи са очите му и светят,
когато утрото ги приюти.
Ако не грейне в нямо разноцветие,
трепти изгубен, но трепти
между стените си на стъкленица,
политнала към твърдина.
На стъкълца се пръскам, на искрици
по пурпурната своя ранина.
Затворено е, за да ми подскаже,
че съм си храм, че съм си страж
пред непожеланото и даже
за пожеланото съм си кураж.
Затворена съм, за да се намеря
в ума чуплив, в ума студен…
Оставям го на ангелска потеря-
да ми го върне просветлен.
чуплив, чуплив, чуплив…
в преследването на миражи,
в куража да си жив.
Звънти по стъклописаното клонка,
заблъскана от вятър в дъжд.
Отвътре готвят за душата комка
Отвънка иде, иде онзи мъж-
да пръсне цветове в калейдоскопа
на взрените ми в тъмното очи.
Наистина ли любовта похлопа,
или е дъх на слънчеви лъчи?!
И катедрала, или пък килия,
затворът мой ми е единствен дом.
И чашата, която ще изпия
пред тихото на празния амвон.
И отбелязаните дни с чертички…
С една пресечна – дните ми накуп,
в които губех всичко, а и всички
заради изпуснат в бързината клуп
от избори, тъй верни на сърцето,
че са неверни на живота-сън.
За миг светът е нощна канцонета,
а после дълго е камбанен звън,
вглъбен в небето да дълбае
безкрайността за своя правота.
Умът ми нищо, нищичко не знае
или узнава само празнота.
Витражи са очите му и светят,
когато утрото ги приюти.
Ако не грейне в нямо разноцветие,
трепти изгубен, но трепти
между стените си на стъкленица,
политнала към твърдина.
На стъкълца се пръскам, на искрици
по пурпурната своя ранина.
Затворено е, за да ми подскаже,
че съм си храм, че съм си страж
пред непожеланото и даже
за пожеланото съм си кураж.
Затворена съм, за да се намеря
в ума чуплив, в ума студен…
Оставям го на ангелска потеря-
да ми го върне просветлен.
Oчите - витражи, чудесно!:)
цитирайчуплив...витражите ти са небе:)
цитирай"в преследването на миражи,
в куража да си жив."
"Наистина ли любовта похлопа,
или е дъх на слънчеви лъчи?!"
"На стъкълца се пръскам, на искрици
по пурпурната своя ранина."
"Затворена съм, за да се намеря
в ума чуплив, в ума студен…
Оставям го на ангелска потеря-
да ми го върне просветлен."
Беше ми приятно да надникна в затвора на твоя ум :)!
цитирайв куража да си жив."
"Наистина ли любовта похлопа,
или е дъх на слънчеви лъчи?!"
"На стъкълца се пръскам, на искрици
по пурпурната своя ранина."
"Затворена съм, за да се намеря
в ума чуплив, в ума студен…
Оставям го на ангелска потеря-
да ми го върне просветлен."
Беше ми приятно да надникна в затвора на твоя ум :)!
Хем виждат, хем не:)
Благодаря ти!
цитирайБлагодаря ти!
Надявам се...
Каквото небе съм си натворила-такова:).
цитирайКаквото небе съм си натворила-такова:).
Шом една звездичка ми го казва, ще слушам сърцето си! Аз често го правя, но не съвсем винаги, та има какво да се желае относно безразсъдството ми:).
Благодаря за включването!
цитирайБлагодаря за включването!
Мей!
Великолепно е.
цитирайВеликолепно е.
8.
etyna -
Чета те
12.10.2012 22:32
12.10.2012 22:32
с ОГРОМНО удоволствие
цитирайБлагодаря ти!
Радвам се, че ти харесва моят затвор:).
цитирайРадвам се, че ти харесва моят затвор:).
Удоволствието е мое...
че ме четеш!:)
Благодаря!
цитирайче ме четеш!:)
Благодаря!
Търсене
Блогрол