„Добро и зло, началото и края -                    събрал ги бих в една-едничка дума.                    Език не ще я никога издума...”                                     П.К.Яворов, „Една дума”   И търся още думата, която да ме спре, и викам я, но тя до днес не се обади. Дано да не потъне няма в бурното море от безразборна глъч и влюбени тиради.   Дано да ме намери в някой сън, сама - под пълната луна да я напиша в злато. Да я поканя в себе си, да се усети у дома където всичко й е близко и познато.   Такава дума има ли, не знам до днес… Но тя ме изкушава с бледи звуци нощем, изписали в мълчание бездомния адрес на нейната душа, нелюбила ме още.   Тя път е непрозрян, в сърцето ми - печат. И аз накрая в смисъла си ще достигна! Неземна дума, съвместила рай и ад, смирила светове в любящата си стигма.   Невидима с очи, но чувствана, без дъх, неистово желана, в сърцето ми осъществена, Тя, недостижим за неповярвали я връх, ме прави с ореола си от мрака ми спасена.                        

Ще я намериш така, както намираш всички други вълшебни думи. А аз ще съм щастлива да прочета и нея!
Бъди здрава, успешна и усмихната!

Ако я намеря, ще съм толкова силна, че няма да има за какво да живея тогава в това земно училище:).
Благодаря ти!