Това ли е последното перо за писане?  И за погалване… Мастило има по душата ми, ведро. И жар – за да го разпалвам, щом ангел, пратен да ме приюти, изгуби дух, изгуби нежност. Тогава помня, че единствен ти и само ти си  представата ми за безбрежност. Без цвят, за да му дам превес, разлят над пустотата… Изтрит съм с гумичка адрес и празна рамка е вратата на моето невярвано обичане. „Без изход” на дланта си пиша. Светът ти,  толкова различен е, че моят точка е, не диша. И вместо с края си да оскъпи последните минути нежност, подписва, че единствен ти си представата ми за безбрежност. Погалване с перо за крах в непредвидлива точка  зима. Най-важното на тръгване разбрах, че теб наистина те има.    

любов

има я!

фин писец - красив. Си!

Има я, въпросът е в какви измерения най-вече.

Някой ден ще напиша книга с истинско перо:)