Лятото ще ги отгледа  сред гръдния си кош. Първо - много бледото, после – златния разкош. Ще ги омеси в шепите и ще закъкри светлина в чай от много шепоти, и само с мъничко вина- та ритуално от тютюна й да си напълни пак лула с цвят на тъжни влюбени и на догаряща луна. С изсъхнало разлистено в съня на праханта, в стаена четка истина- бял знак върху дланта; Със сенки на неслучено и с вик на светла пръст в ръждив от залез ручей. В парче от Онзи кръст… И с тънка струйка щастие от син внезапен звън. Нюанси на прорастване навътре, в Бога. И навън. В свенливи многогласия след стрък въпрос зелен. И птици, за да го огласят в платно на стихнал ден.    

Всеки път!!! Удоволствие е да съм тук.
Благодаря ти!

Аз благодаря!