Постинг
11.11.2012 21:46 -
Сега
Сега ще е така, ще се върти
светът като листо преди припадък.
И всичките затворени врати
ще ме отблъскват с лицеизраз гладък,
Че аз не съм за тях приятен гост,
че съм си камък в своята килия,
че по-добре да се превърна в дрозд,
преди и гроздето небрано да изгние.
Да не ранявам с думи витата лоза,
събрала в соковете спомени за къща
и всичките си невъзможни небеса,
които на земята все така ме връщат.
Да се опитам да съм точно онова,
което в мене с див апломб отричат.
Да спастрям всяка капка светлина,
наместо изгладувания страх да ме обичат.
Сега е друго. Картичка без гръб,
изпратена по много тайна поща,
по лунатик - прохождащ звезден ръб
върху перваза на сърцето ми и още
какви ли не неща с обърнати лица…
От картите на жребия ми гледат косо.
Съмненията в мен не са, не са деца!
И аз не съм от отговори на въпроси,
а от съвсем обикновена божа кал,
примесена с любов и после оживяла.
Ти тъй отдавна любовта си си раздал
и страстите, поне до девет бала…
За мене е останало спасеното отсам
мъжественото твое „Ето, тук съм още!”…
И ти в очите ми, по-уязвим от сам,
ме срещаш в мъжките си охладнели нощи.
И те мълвя сред тях, преляла самота-
да се забравям в теб е някаква утеха.
Отваря се пред мен последната врата.
Но подир прага й лъчите ме превзеха.
Няма коментари
Търсене
Блогрол