Разказвани са твоите обятия на толкова жени и раковини… Да тръгвам към това разпятие е все едно да си изгубя името, да се прахосам за едничка нота, когато мога в песен да живея. Да върна няколкото си живота на този, тъпкано. Да не умея да се измъквам повече от тебе, ако съдбата някак пак те прати и в сънищата да си ми потребен. На нощите ми малките преврати да те завръщат вечно, като утро. И после всички мисли отначало… Любов, а ми подаде само кутре… Прегърнеш птиче - и е изхвърчало.