Навярно съм смешна толкова късна за бурни раздели, за думи и срещи… Повярвай ми, всичко, всичко ми втръсна! Трапези обилни, любови на свещи… Премислено, зная, е зимното слънчево. Така и из крини душата ми крее, затварят я честичко в счупени грънци. Вълшебните лампи са друго живеене. А нейната роба е простичка стомна, направена сякаш от твоите пръсти. И затова ли я мисля, че е огромна..?!
От обич, готова докрай да се пръсне
на много парченца и, дори - да умира, след рани целебни в пресипнали гласни. И да пръсне сърцето си, има всемира.
Просто начин навътре така да порасне, да диша живот в късче божия глина. И аз като нея съм в стомна заключена. Животът ми-пътник, забързан отмина.  в надежди да давя душата си в ручей.     

поздравявам те...

Never...оятно красиво! Поздрави! :)

Благодаря ти! Поздрав и на теб!

Благодаря! Радвам се, че ти харесва!:)

Радвам се, че те открих.
Аплодисменти!

Аз се радвам!:)
Благодаря...

Премислено, зная, е зимното слънчево.

Има грешки стихотворението, изобщо не е премислено, но така го публикувам, засега.
Затова още повече се радвам, че (и така) ти харесва!