Твърде силно навътре снегът заваля. Твърде бързо се сипят луните вледени върху сивия заник от безделни поля и в това разстояние между тебе и мене.
Твърде тайно боли, за да пари от студ. Твърде тежко изтича небето в реката, a земята е кален и свенлив изумруд. Търся нея навред, както търся ръката ти.
Търся слънце пропуснато, зримия зной от пътечка забита в сърцето на зимата,
A по нея - случайният. Може би Той?! - твърде дълго те нямах и малко те имах.
И се крия зад сянка с издължени нозе, и изпридам безмълвната реч на мъглата. Даже точката в края от очите ми взе… Твърде много зимувах в съня на летата,
за да вярвам на тихия скреж, че е чист. И ти връщам снега, и си взимам възможното. И измивам трупа му върху белия лист…
Твърде бяло вали и затрупва, безбожно.
 

Опалът се "захранва" от човешката топлина. Много особен камък. Казват, че загубва блясъка си, когато притежателят му вече не е между живите. Преливат цветове в зимния ти опал, Мей. Дори когато си толкава тъжна, си топла и стопляща. Пишеш великолепно! Великолепно!

Както бялото съдържа всички цветове, така и опалът след пречупване на светлината дава различни гледни точки. Зимата е само привидно бяла.
И тишината е само привидно тиха.
Затова опал - не че разбирам много от камъни, по интуиция ми дойде на ум и после проверих смислите - верни излезнаха. И оставих заглавието.
Силен суперлатив за моя опит да се изразя, но благодаря, че понасяш тъжните нотки в стиховете ми.
Желая ти светла и щастлива година, а тъгата да остане само естетически похват и нищо повече, за да не заразява енергетиката на светлинното ни тяло.
Благодаря!

Сега те откривам. Имаш интересен изказ... Харесва ми- бях обвита от твоя зимен опал! Поздрав!

Благодаря, Мая!
Радвам се, че намираш нещо и за себе си в моите стихове!

Ех, че точно си го казала! Пожелавам ти да се стоплиш. Случайният може да се окаже неслучаен...За всяко нещо си има време. Поздрави!:)

Ще взема съвсем да остарея, докато ме стигне истината, особено любящата:)
Ама за какво ми е тогава?!:)
Като в реалния виц за оня дядо на н-много години, на който му се паднала шестица от тотото и той направил обществена тоалетна, за да му ...пикаят на късмета:).
Всичко с времето си, да!:)
Едната душа е извън него, ама животът не я пита много-много.
Поздрав и светла пътека!

И една мантра за любов, за да неутрализираме неравновесните лутания на егото:)

http://www.bleckt.com/upload/iblock/388/01.mp3