Постинг
12.02.2013 00:55 -
Паяци на страха
Не пущат паяците вълнени прегради,
изпредени по полунощ от тиха прежда.
На страж в страха са само дървоядите.
Изгризват вещо нямането на надежда.
Че в тази нощ си истински за мене.
От задух се издигам бавно към тавана.
Залепвам нос в пропуснатото време-
за любене, за имане, за двама…
Къде е на нощта ми мекият пуловер,
за да потъна в гънките му от забрава?!
Омръзна ми в това обезлюдено ровене
да чувам ту звънец, ту глас на брава!
Но, ето, паяците на страха ме пазят.
Нарочно не гласят спасителните мрежи.
По сетивата ми безмълвно лазят, лазят…
И тровят в мен последните копнежи.
Търсене
Блогрол