Постинг
17.02.2013 14:48 -
Само ти кимнах за поздрав
Автор: meiia
Категория: Изкуство
Прочетен: 1323 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 25.02.2013 14:33
Прочетен: 1323 Коментари: 2 Гласове:
8
Последна промяна: 25.02.2013 14:33
Защото нямах сили да говоря….
Крилото светлина са ми откраднали.
Без него как из думите да се изровя
и да се вдигна, срината и паднала?!
Погалвам се. За толкова ми стига
крилатата ми, едноръка сякаш, сила.
Ако изобщо съумявам да настигам
душата си, надявам се, ми е простила
като на просяче оръфано, крайпътно.
В различни измерения сме още двете.
Аз - толкова страхлива и разпътна,
Тя - прекият ми път към световете.
И не изрекох болката си, спотаих се
под сянката и завета на милостта й.
И после тихо, дълго, дълго вихме.
Не чу луната и избягах от властта й
в изстинала сълза недонаречен восък.
И личният Дедал от кулата ми с догми,
препълнили докрай човешкия ми мозък,
едва ли с полетите в мен ще смогне.
С илюзии му предстои да се прощава.
С душата си отдавна сме се спазарили,
че някой свободата да ми обещава,
не бих повярвала. Самичка нямам сили.
Ако, предвестна, тя не каже, че излита -
не струват на мечтите смелите машини.
Не дали биха ми, което съм изпитала
с крила от тишини, изгубване и шини.
Това го знаем само двете, а отвънка
е все едно какво личи, кога и как, и колко.
Изгубват се крила - след всяка спънка.
За да не вият думите от истина и болка.
Търсене
Блогрол