Жената на последното небе отдавна всичко е простила. Страстта ти няма да я подведе, ни завета на мъжката ти сила. Когато мъкнеш тежкия товар на предните жени и покаяния, тя знае, времето е кехлибар… от минало и овладени разстояния. И никога сама не те зове оттам. И никога не ти напомня себе си. Оставя те да се завръщащ, сам, през рубикони, върхове и ребуси. И, уморен, да вържеш за прахта последния си Росинант, пред нея. В небето ти, надмогнало страстта, децата ви от любовта да оживеят.  

от любов се живее и с любов
много хубаво стихотворение - синьо-кехлибарено, с червеното на ребусите и рубиконите

за тази хубост, когато ти чета нещата, не изключвам вероятност и да нямам точно тези :)

Челентано пее " Ти си всички жени "... Твоята, от последното небе е събрала мъдростта на всички жени, иначе не би знаeла как да задържа мъжа, освобождавайки го от себе си.
Поздрави, Мей!

Точно казано, с най-силните думи!

Не бях сигурна, че е хубаво стихотворение, та благодаря, че ти харесва!:)
И за синьочервените нюанси!

Твоите думи ме подсещат, че трябва да се върна доста назад в блога си, за да поправя грешки, буквални и стилистични, да позагладя смислите - или изостря, където трябва, че да заслужа харесването:)
Благодаря!

Сега се замислих, покрай песента, която цитираш, дали съм имала предвид архетип, обобщен образ, последната жена за един мъж или най-важната за него. Може би от всичко по малко...
А за свободата.. не само за мъжа е важна, но и за жената. Насила нищо хубаво не се случва и без това. Малката разлика идва единствено от различната природа на двата пола. Но пък, от друга страна, у всеки от нас има и мъжк, и женско начало, времената вече са различни, така че... добрволието е важна изходна точка и основа за разбиране, както и равно на него.
Поздрав и на теб!:)

Радвам се на реакцията ти!
Благодаря!

О, красиво! :)

Благодаря ти, skarif !