Постинг
18.03.2013 23:25 -
В изчакване на слънце
Ще обикалям още, че ще драсна
да се намирам нейде по баирите
на своето обрулено израстване.
Там може вятърът да ме изсвири
на флейта, на трънак, на дишане
в яката на страха ми, неизпраната.
И време е със стъпки да подпиша
полагане на сол горчива в раната,
която безпределно ме поглъща.
Ако си ти, кажи ми да остана…
Ако си ти, кажи ми да се връщам!
Мълчиш. Аз, с две луни по пладне,
пак обикалям слънчевия пристан
на твоя свят и пазя да не падне
върху света ми. А толкова те искам,
че се забождам с мъничка карфица
между крилцата време пеперудено.
Не е ли слънце, свещ ли е искрица,
ще се умира. Ще се умира влюбено.
Ех , че красиво умиране ! :)
Написанo със сърцето. Чудно !
цитирайНаписанo със сърцето. Чудно !
2.
etyna -
Няма да се уморя да повтарям:
19.03.2013 13:20
19.03.2013 13:20
вълшебна си Мей!
цитирайТака или иначе ще се умира, но поне красиво да е:)
Благодаря!
цитирайБлагодаря!
Ех, де да бях...:).
Но вярвам във вълшебства все пак, ако и в себе си да не вярвам толкова:).
Благодаря ти!
цитирайНо вярвам във вълшебства все пак, ако и в себе си да не вярвам толкова:).
Благодаря ти!
и най-голямо щастие в реала...
да си отидеш, когато душата ти обича:)
Поздрави!
цитирайда си отидеш, когато душата ти обича:)
Поздрави!
Да, по-добрият случай е да си идем с пълна душа, отколкото с опустошена.
Благодаря ти!
Поздарв и на теб!
цитирайБлагодаря ти!
Поздарв и на теб!
твориш с думите чудеса... истинска поезия...
и моят сърдечен поздрав за теб..
цитирайи моят сърдечен поздрав за теб..
Благодаря ти, mariniki !
Радвам се, че ти харесва!
цитирайРадвам се, че ти харесва!
Търсене
Блогрол
