Постинг
21.03.2013 22:50 -
Аури
Автор: meiia
Категория: Изкуство
Прочетен: 1214 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 27.03.2013 22:30
Прочетен: 1214 Коментари: 2 Гласове:
16
Последна промяна: 27.03.2013 22:30
Защото си невъобразимо синя твърд
и моят цвят пред синевата ти се чупи,
в най-бледите места ме прокопава кърт
и от кръвта ми небесата стават струпеи
на невъзможни вече многоцветни чудеса.
За мен са се спасили чудеса безплодни…
Но и, такива, с четка мека ще ги нанеса
върху цвета на клетките за теб свободни-
да им намеря пристан, нов небесен код
в една възтънко зрима, влюбена октава-
през всяка клетка да си малък светъл брод
и онова, което и след този свят остава.
Не огледалото за грешки, в синия си тон
частиците от мен разсипало в тъмата.
Не стъпканото подир див троянски кон,
откраднал стрък по стрък от мен самата.
Отчаяно се блъскам в синята ти светлина,
а мекотата й с такава ласка ме прегръща,
че си забравям пътя, думите и аз, сама,
все по-отдадено към тебе се завръщам.
Търсене
Блогрол
