Не би сменил излъсканата чаша,
сиянието на металния й хлад
с наивно порцеланово безстрашие,
разсипало се на парченца ад.

Не би сменил потта й безсърдечна,
след виното на стар самотен мях.
Приличаща самата тя на вечност...
С онази крехката и краткия й смях.

Отпиваме, в покоя си вглъбени.
Ти - вгледан в огледалния полир,
едва докоснат от гравирани дилеми,
излели сокове в безкрайния ти мир.

А аз усещам как ме прокопава
чак до сърцето врязана пункатина.
Не би сменил ти чашата с такава
чуплива, бяла и задържаща петна.

 

Чашата на живота или животът като чаша...
Оригинално.:)

Понякога пукнатината стига и до петите, зависи от питието:))
Всички чаши са добри, само питие да има.

аналогии с мъжкото и женското, с волята и нежността
със статуквото и промяната, с трайното и преходното...
Изпитано или изстрадано... прекрасно като изказ
Харесах много...алегориите

Да, чашата на живота..
За всеки от нас тя е различна.
Благодаря ти!

Е, ако говорим за питието, така е..:)
Но аз за чашата говорех:).

и изпитано, и изстрадано..:)
Благодаря ти за хубавите думи!