Само капачка ми сипа,
а аз ти излях океан.
Гневът почти ме е спипал
в онзи ъгъл „за сам”.

Рискувам да се порежа
на себе си, ако така
в тъмата не забележа,
че ми подаваш ръка.

Оставй ме да се поглезя,
даже да тропна с крак.
Смешната ми болезненост
чиста проба е мрак.

Прав си да си възпитан,
аз пък – и да не съм.
Гневът почти ме е спипал,
oпиянчил ме таласъм.

Светът ми слиза в петите.
Твоят си търси връх.
Животът е в дозата литий.
Смъртта е в дозата „свръх”.

 

 

 

 

Нямам думи просто...
Уникална си!

Значи и гневът ми е уникален..:)
Благодаря!

Самонаблюдавах се просто или по-скоро една спорна ситуация, която не ме прови в най-добрите ми тонове:).

до свръхдоза литий...
и е удоволствие да те чета, Мей!

Надявам се..
не за друго, а за да повярват на това, което казвам и по-скоро да имам правото да го зашитавам дори и с гняв, в граници, разбира се.
Благодаря ти!