Ще прозвучи жестоко
и красотата на голотата
няма да гледа спокойно,
а наопаки
иззад прекия път до нещата.
Като след „едно малко”,
но тройно.
С леко отпусната челюст
подир стиснати зъби,
когато усмивката още
е необелена ябълка
или е яла отровни гъби
цяла кошница.
И в стомаха вече тиктакат
заредени гримаси,
толкова думи прикрили.
По-добре да не дочакаме
зад отрупаните си маси
истината,
а да станем, преди и нея
да сме напили.

 

Знаеш ли колко е уникално това?!
Докосна ме по необикновен начин...
Близко ми е всичко...
Сравненията ти... Няма такива други!
Поздрав!

Близкото усещане помага да видим и различята, в което е смисълът на обмена, всъщност. На общуването.. В стихове или не - това е друг въпрос.
Сравненията сами се изпречиха пред погледа ми и аз само ги записах:).
Радвам се, че ти харесва до различие и познатост едновременно:).