астрологични щрихи
                         
Така прилежно си отивам,
че залезът не предвещава тъмнина.
На твоята ръка заспивам.
Не заспивам
от шепот в мен: „Ела си вече у дома!”
А аз изчаквам песните ти, да потегля
към своя дом неразпознат.
Останаха ми само триста левги
живот, любов, идеи, свят.
Какво ли ще е там небето звездно,
ако протегна длани и ме приюти?!
Не вярват, но съм само прах от бездна
на грешки, влюбеност, вини...
И няма как дoкрай да се позная
в онази себе си без корен и без дом -
тъй дълго съм сърце на тази стая,
че заприличах на забравен вълнолом.
И даже клетките му да изстенат,
не чува никой камък как хрипти.
Проблясват песъчинките по вените.
И ти, и ти... И само ти!
И възлописът на неканените чувства,
припомнил другоземния ми двор.
И късни предсказания от устните
на задкулисен бутафорен хор.