Прочетен: 6511 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 28.07.2013 22:53
Един незнаен дълъг ден,
когато ще е все едно къде съм,
ще те помоля да не си до мен,
за да не чуеш "зле съм".
За да не чуеш "остани"
и... "трябваш ми до болка",
"разбиваш в мен вини, стени
все още и ми липсваш толкова!".
И в този неочакван ден
ще се намеря, но не ме намирай!
Срещни се с друга, вместо с мен,
Но, моля те, у мене не умирай!
За тебе може да умра...
Желаеш ли го, то ще е безследно.
И да не искам, пак ще разбера -
ако остана, надали ще съм потребна.
В един такъв, незнаен ден,
когато ще е все едно къде съм,
ще те поискам толкова до мен,
че и без думи ще узнаеш "зле съм".
И, ако искаш, просто ми звънни
по телефона или на вратата.
Не си ли спомниш нищо, отмини...
То, значи си щастлив и ти вървят нещата
но много често не ми се налага да си измислям кой знае колко, за жалост:(
Благодаря ти!
28.07.2013 13:47
Той, тогава, си е предпазен, ще кажеш:)..
Просто мисля, че хората сме доста по-големи егоисти, отколкото предполагаме, а особено отколкото се представяме, че сме или не сме:).
Изглежда жертвоготовна подобна позиция, но по-скоро е логична - правиш изпреварващо това, което "и без това" ще стане. Изпреварващ ход заради едната чест само:). Като не остане друго...
Благодаря ти!
28.07.2013 17:19
Мярката е важна обаче и мотивът.
Едно е да впрегнеш егоизъм, за да запазиш висш принцип, чест своя, а още по-важно, нечия друга, вървейки дори против себе си.. Странен егоизъм, нали?!:)
Друго е да си егоист за свое удобство или сметка.
Мотивът по различен начин трансформира един факт в различни резултати по същност, макар по форма да е сходен във всички случаи.
Най-много ми горчат мотивите, когато са нечисти.
Спокойна вечер да ти е!:)
Но ето, че животът си е изтекъл помежду моите терзания така, както той си иска:).
Казвам го, за да те усмихна. Понякога се прояснява неочаквано, а понякога стъмнява така. Остават стиховете, спомените. Докато и те изчезнат...
Благодаря за вживяването, за емоционалната реакция! Ценна ми е!
И, никога не ми звъни
по телефона или на вратата.
Дори да спомниш нещо, отмини...
Щастлив бъди, да ти вървят нещата.
Прости за своеволието!:)))
Много по-стройно звучи от моето и не по-малко вярно в хипотетичнозаповедната си форма.
Ще помисля и за такъв вариант, защо не?!:)
Благодаря за своеволието!:)
за ненаучен урок.
Не се плаши, а приеми,
не се отказвай, а дерзай!
И сега в момента тече един от големите ми житейски уроци. След първоначалния шок взех да го приемам и с усмивка:). Чак си се чудя:)
Нямам право да се отказвам!:)
Благодаря ти!