Meчтите ми
са кратки отсечки -
с начало и с край.
Нямат звездни пътечки.
Не отвеждат до рай.
Свиват в първата пряка
и се губят, без звук.
Или грабва ги някой
направо от тук,
от сърцето направо
си краде светлина.
В светлина се изправям
подир всяка злина.
И с мечтите - трохички
за Гретел и мен,
за врабчетата, всичките
храня новия ден.
И ги сипя със шепи
(имам много в запас)
чак по звездните степи
от хартиен атлас.
После тръгвам смълчано
по тиха пътечка
и прибирам в колчана си
... късата клечка.