Само знам, на война ме изпращат.
А на мене никак не ми се воюва...
Нямам битки. Просто имам да плащам
любовта, за която все малко струвам.
Пред окопите с мъртвите ми заблуди
навярно ме чакат и още разстрели.
Воюват със себе си само ония луди,
които са тръгнали, но са се спрели.
Затова ме провождат днес да се диря.
А на мен ми се иска дом и постеля.
Щурците на сватба, аха, да засвирят
и няколко истини в мене ще стрелят.
Пристигам в мига, а той ме напуща.
Изпълнявам задача, къде е отпрашил!
Полето на битките прилича на гущер-
студен и зелен, и току се изплашил.
Поглеждам нагоре за отговор свише.
Сега съм без нищо, без никого, ето,
път е навсякъде, а дом е Всевишният.
А аз съм изправена срещу сърцето си.

!

Най-трудната битка е тази срещу сърцето си.
Спечели я!

Срещу сърцето...воюваме, Мей, но войната е загубена

Любовта не съди и не оценява, тя приема и прощава :)
Обичай се, сама си дай каквото ти трябва ... дом, постеля?
Имаш ги .... но ти искаш да ги споделиш ... това искаме всички, а
вместо това ... воюваме ... със себе си и с другите.
Всеки е сам ... дори и когато изглежда да е с друг.
"Боже, колко мъка има по този свят, Боже ..."

Благодаря ти, сестро!":)

Правя и аз едни пируети, че да видим..:)

Знаех си аз...
Никога не се хващам на бас, който не съм съм сигурна, че ще спечеля.
Не е така обаче с битките по сърце. Захващам се с едни каузи пердути...
като че ли няма други:(.

Понякога си мисля дали няма да ми е скучно, ако взема да си стана самодостатъчна или пък ще стана един нарцииис...:). Ми, какво пък:). Да му мислят другите:)))

Стихотворението е много старо и е по случай едно заставяне към мен по отнощение на уж мой (но наложен ми) избор от типа "или-или". В мен не е живеело противоречие. Мобилизацията, макар и душевна, така да го кажа, бе външна, насилствена, точно както при война.
И все още не ми се мисли за битки! Вярвам само в аргументирани и премерени убеждения, задължително по сърце.