Как да ти кажа поредно „не мога”,
като ме виждаш с очите на „трябва”.
Не съм от онези вечеряли с Бога...
Все се учех други как ме ограбват.
Не насмогнах и с пилците бройни,
и финалът внезапно оказа се лято,
неживяно, но и цяло в пробойни
от молци попреяли със святост.
И върху ми всяка дреха се сипва...
A живот не ми се преплита от нея.
Мога само с последната си молитва
да опитам годините в дни да живея,
че знаците шастие малки са вече -
разпилени из тялото ми бурмички.
Издържливото и желязно човече
днеска пърха с безсилни ръчички.
Не от детски възторг и инктинкти,
не е, детската, този път мекотата...
Просто търся кой докрай да завинти
болт по болтче и мен в светлината.
Oт въртенето ли така причернява
и проскърцва на света менгемето?!
Все по-тихи надеждици ми припява.
Натежава правият път към небето.
Хвърлям в ниското скъпи товари -
нямат обсег в стръмнините ми шерпи.
Ако светлото този сън не превари,
някой силен подир мен ще почерпи.
10.09.2013 23:44
Изумителна си, Мей!!!
Изобщо не съм учудена.
;)
Иначе - тематиката мрачна, та ако и зле беше поднесена, става мъчение:)
Благодаря ти!
И аз си се учудвам, да знаеш, и съвсем не за стиховете говоря. Сиреч, изненадвам си се (не казвам, че е приятно), та .. не скучая със себе си, което ще рече, че проблемна съм си някак и това невинаги е поради проблемите:)
С което заключавам, че сигурно трябва да основа жанр "Поезия за объркани деца" на всички възрасти:)
Поздравления!:))
http://www.youtube.com/watch?v=JN2SQ4m7M04
Така ще свирим
на себе си
колкото можем...
Важното е да сме в оркестъра:)
Или докато сме.
Достатъчно съм си и без това. И най-вече в смисъл, че едни и същи проблеми дъвча.
Но пък може това да е по-добрият, по-милостивият към мен вариант, знам ли?! Защо са ми и нови, за разнообразие ли?! Не, мерси..:).