Прикритият ти патос не подвежда
все oще живото ми чувство за пощада.
С последно сетиво да те превеждам,
разбирам всичко. Няма изненада,

че радостта от нотата ти детство-
монетата за невъзможната размяна,
звънти, преди у мен да се намести,
в това, което по съдба си нямам.

И заедно едва ли вече ще получим...
Но чувам благостта ти да се стеле
с какаов тембър: „Има да се учим..!”
И ме оставяш на пробитото ми скеле.

Така се връща всеки миг светлинен,
за да сече тъмата на тестето карти:
омайно биле – от отровно биле...
И мен - от теб, на сто любовни кварти
 
 

с такава лекота

http://www.youtube.com/watch?v=I4hS999XsIc

Успокояваш ме значи..:)
Но поне е красиво!
Станеш ли за успокоение...:)))
Шегувам се.
Благодаря!

Тя само поражда сенките,
за да се научим да прощаваме
на себе си и на другите
за сенките, оставени
от светлите ни мигове :)

А така...
каза го вярно и точно обратно:)
Театър на сенките значи. Еднакво значими са и светлите, и тъмните петна.
Единство е.
Благодаря ти за виждането зад сенките!