Не знам защо мълчат стените,
не знам защо мазилката повръща
онези всички откровения, прикрити
в идеята за дом и за прегръщане.

Оставам в нея. Някак на кокили...
И всеки миг от себе си ще падна.
Навярно пак не ми достигат сили.
Навярно пак съм синоним на гладна

за любовта, която възвисява...
след струните, които все се късат,
ако неистина отвътре ги взривява
в обилен за съзнанието съсък.

Такива нощи ми кълват неделите,
вгорчават със отрова мармалада
на въображението-утро. А разделите
са същества без аромат и сладост.

Но няма да ги скривам в петолиния,
не ще им чистя чувството за къща.
У мен е кървава онази честна линия,
която ме дели на чужда и на същата.

Стените си мълчат. Аз знам защо са
незографисани от раните ми още.
А някои от раните си за товари нося...
Като заровени у мен любовни мощи.

 

Настръхващо!
И толкова познато...

Надвам се да не е чак толкова познато..
дори ина мен:).

Много! И просто нямам какво да кажа...
Аплодисменти!!!

Благодаря, Дидо!
Тежичко е, но се радвам, че поне естетически ти е понесло.

Когато човек си преподреди приоритетите, осъзнал, че всичко свое носи в себе си и се дистанцира от тленното-временно, за да попие духовно-извечното дори вътрешните му въпроси стават дълбоки като бездни, за да добие силни крила прелетявайки и откривайки, че често бездната може да бъде небе.

Не знам кой би дръзнал да критикува вашите стихове? Предполагам че е същество неспособно да се възвисява в бездната на любовта...

"Оставам в нея. Някак на кокили...
И всеки миг от себе си ще падна.
Навярно пак не ми достигат сили.
Навярно пак съм синоним на гладна

за любовта, която възвисява...
За струните, които все се късат,
ако неистина отвътре ги взривява
в обилен за съзнанието съсък."

Ей тези чудесни откровения ме възторгнаха !
Може да сте сигурна, че ме спечелихте за фен :))

Поздрав!

Де да не бяха въпросите.. Но те са от Ума.
Преобръщането на стойностите, както целебно се прави в много ритуали, в карнавалите... е точно тази смяна на гледната точка, която спасява, осмисляйки видимото с невидими неща.
Не съм го мислила стихотворението, даже не знаех, че ще го напиша, нито знам повода за него. То се написа само наведнъж. Та и аз го четох после като ново, че даже си го и тълкувам:). Също като теб..:)

Разбира се, че всички може да ги критикува! А аз ще слушам с любопитство. Дали ще послушам критиаката и как вече е друга работа.
Но е полезно...

Понякога съм излишно откровена, та благодаря за съпричастието! Изкупува ме такава:)

да си кажа репликата от едно мое старо стенно - когато спреш да вярваш в чудото, оставаш зазидан в стената

Сентенциозно си го казала! Вярно! Познаваш стените значи и най-вече чудесата.
Как се съвместяват - добре, че е поезията:)
във всякакъв смисъл.

ДУША, ТЯЛО, УМ.... КАК ГИ ПОДРЕЖДАТЕ? КОЕ НА КАКВО ТРЯБВА ДА СЛУЖИ? КОЕ Е ТЛЕННО И КОЕ Е ВЕЧНО......?

Всичко е едно. Доакато сме тук, няма как да забравим за фичиеското тяло, то е и принуда, и възможност. Ако става дума за моите лични приоритети, съмненията ми относно земното са огромни като за необходимо, но не достатъчно условие за развитие и щастие. А как ги подреждат нещата философите и просветлените, не знам всеобхватно. Най-вероятно, каквото и да е речено и както, като обобшение все до помирение и единство на началата и законите се стига.

Имаш мъдрост (в излишък) и умееш да И придадеш поетична форма. Възхищавам ти се.

И защо ли, след като не мога да й придам житейска форма..Кой или какво се храни с поетичната..:(. Даже и егото и не успява да се залъгва.
Не само не си се възхищавам, но.. айде да не продължавам::)