Не е това, което се прочита
по белезите с пръсти.
Не е това, което за очите е
красиво, грозно, пъстро.

Не е това, което носиш
на сън с отвъдна телеграма
към хребетите на въпросите.
То, всъщност, е измама.

И само онова, невярното,
наглед съвсем недопустимо,
с една идея за коварност
и с три идеи, че те има,

е може би самата истина,
която винаги ще те прочита.
Врагът, на който, искаш ли,
ще можеш да разчиташ.
 

Може би... дори да е само понякога...
Поздрав!:)

Понякога можем, но далеч не е достатъчно. Тоалната промяна в сетивата идва с крути мерки, та не знам дали го желая...

срещу разума...
Сензитивността ......ако разчитаме само на нея, отдавна да не сме тук. Имам пред вид, че ако се доверяваме на чувствата си, а те обикновено са верни, то целия ни живот би изглеждал по друг начин. Може би щеше да е по-правилно изживян. Разумът е този, който ни задържа в ирационалността, наречена живот. Понякога чувството е толкова абсурдно далеч от нашите желания и очаквания, че го отхвърляме като нереално.

Много точно казано!
"Сетивата срещу разума".. и всичко останало в отзива ти.